...Нещата не са нито добри, нито лоши, но мозъкът ги прави такива...
- Хайде, не е толкова недостижимо, колкото изглежда в мечтите! – му бях казала преди време.
Тогава той се беше усмихнал на думите ми с доброта и търпение, прощавайки ми всичко и сегашните и последващите ми по детски дръзки намерения.
- Знам, нали ти казах, че през Декември щях да го направя, но тогава още не те познавах.
- Може би сега е момента... нищо, че не е Декември – настоях аз – Може би сега се е върнало желанието ти, вече осъзнато и непоколебимо. Съвсем леко се прокрадва и търси своето място сред сексуалните ти предпочитания. Не е нужно да го подтискаш или скриваш. Просто бъди честен.
- Виждам, че правиш опити да НАХЛУЕШ в главата ми – ми беше отвърнал той с широка усмивка. – Там, където аз самия, дори не мога да ВЛЯЗА...
Оттогава не мина много време...
- Аз съм в главата ти слънце мое, първо влизам АЗ и първо влизам ТАМ, мисля, че ти го бях казала?
- Ах, ти, манипулатор такъв. Ела тук! – нежно ме дръпна към с ...