ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски бърбън. Дребната присвита женица, крачеща редом до Матей по прашния черен път, водещ до старите гробища, сгърчи изтерзаната си душа.
Сина й пак го прихващаха неговите, къшмер! Погледите на всички опечалени и не толкоз опечалени техни роднини и съселяни се впиваха в щурия и син и в нея. Тя не понасяше ексцентричността му, но отдавна беше принудена да се примири с нея. Чувствата й бяха буренясали като рова зад къщата. Огромната дупка със свлечени стени приютяваше пролет жаби и зелени водорасли и тя вече забравяше синьо-зелените стъбла на стръковете домат и китния пипер, растящ някога на същото това място. "Ша изскуба целия тоа зеленяш" все повтаряше сина й. "Всеки истински американец има басей ...