4 мин за четене
ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски бърбън. Дребната присвита женица, крачеща редом до Матей по прашния черен път, водещ до старите гробища, сгърчи изтерзаната си душа.
Сина й пак го прихващаха неговите, къшмер! Погледите на всички опечалени и не толкоз опечалени техни роднини и съселяни се впиваха в щурия и син и в нея. Тя не понасяше ексцентричността му, но отдавна беше принудена да се примири с нея. Чувствата й бяха буренясали като рова зад къщата. Огромната дупка със свлечени стени приютяваше пролет жаби и зелени водорасли и тя вече забравяше синьо-зелените стъбла на стръковете домат и китния пипер, растящ някога на същото това място. "Ша изскуба целия тоа зеленяш" все повтаряше сина й. "Всеки истински американец има басей ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse