Трябваше ли?
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук.
-Слушай, момче – каза ми той – Искаш ли да видиш щастието?
Кимнах. Заведе ме сред облаци от пясък, глъч и кръв. Озверели, ревящи хора. Писъци и смърт.
-Къде сме?
-Тук воюват за мечтите си. Така си мислят. А ти готов ли си?
Готов за какво?
В следващия миг – стадо овце, подкарани от див, облечен в кожи мъж. Суров, налудничав поглед. Цялото му същество излъчваше сила, но отблъскваше от себе си.
-Той е щастлив – каза ми продавачът. Готов е и ще бъде легенда. А ти? ...