1 min reading
Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката ставаше по-ясна и по-нежна. Затварях очи от време на време за да мога напълно да потъна в нея. Исках да танцувам, но тунелът беше твърде тесен.
Нямах представа, че това е сън, докато не се събудих рано сутринта от лъчите на слънцето, които осветяваха моята стая. Разтърках очи и станах от леглото. Да, всичко беше сън, просто плод на моето въображение.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up