Разхождах се сама в тунел от звездна светлина. Чувах около мен нежна музика и вървях, не можех да ѝ се наситя. Тунелът нямаше край, нито начало, дори не знаех как съм попаднала в него, но въпреки това не се страхувах да продължа. Пътят пред мен беше равен и осиян от звезди. С всяка крачка музиката ставаше по-ясна и по-нежна. Затварях очи от време на време за да мога напълно да потъна в нея. Исках да танцувам, но тунелът беше твърде тесен.
Нямах представа, че това е сън, докато не се събудих рано сутринта от лъчите на слънцето, които осветяваха моята стая. Разтърках очи и станах от леглото. Да, всичко беше сън, просто плод на моето въображение.