13 min reading
Борис обичаше летищата. Цялото това суетене и припряност. Можеше с часове да седи и да наблюдава кацащите и излитащи самолети, забързаните хора влачещи след себе си багаж. Тук можеше да се види всичко – от бизнесмена крачещ устремено към поредната дестинация, до неуверения младеж, чакащ с трепет да обявят качването на първия му полет. Обичаше да наблюдава хората и да си измисля истории. Сядаше на някоя странична седалка, изпразваше съзнанието си от всякакви мисли и се потапяше в емоциите на пътниците. Случваше се понякога на лицето му да се появят различни гримаси, които озадачаваха другите пасажери. Напълно се откъсваше от действителността и потъваше в измислен свят сътворен от въображението му и някой случаен минувач имал неблагоразумието да попадне в полезрението му. Дори веднъж за малко да изпусне полета си. Наложи се наземната стюардеса да го повика два пъти по уредбата. Днес беше обзет от достатъчно собствени емоции и дори не забелязваше тълпата около себе си. Прибираше се за пър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up