Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради вратовръзката – тя пък е почти червена, ако има червеното такъв мокър нюанс. Още по-малко причината е в обувките му, лъснати до безочие и леко проскърцващи при движение; интересен беше възелът на кожените им връзки – като панделка на момиче.
Скоро ще заръми отново и ще намокри костюма – тогава тъмносивото ще почернее още повече, а по лъснатите обувки ще се образуват малки капчици вода, мръсна вода от вадите и канавките, водата ще стане на петна и ще изцапа панделките. Но господинът нехае. Нюансът на червеното леко се поклаща пред корема му, той изглежда добре и го съзнава.
Тя го вижда през прозореца на трамвая и се изненадва. Сутрин е, хората изглеждат още неизтръгнати от сънищата си. Всичк ...