4 min reading
Щеше ли да бъде това началото на една страхотна любовна история, изпълнена с приключения и спонтанност или щеше да бъде от онези истории, които неизбежно водят до катаклизъм в човешките взаимоотношения, и „война на световете“, чийто край е толкова унищожителен, че след него единственото, което остава е... Тишина.
Всепоглъщаща, смразяваща, оставяща единствено празнина... Тишина.
Колко странно бяхме устроени ние, човеците. Дори в миговете на абсолютно щастие и задоволство, пак изпадахме в умопомрачение.
Което ме подсеща за редове от „Степния вълк“ на Херман Хесе, които гласяха:
* Магически театър.
Вход не за всички,
не за всеки.
Само за умопомрачени! *
Умопомрачение...
Горчиво, тръпчиво, вдигащо адреналина; еднакво равно по сила на най-голямото щастие, но и на най-разрушителното природно бедствие.
Нестихващо, объркващо, пулсиращо в главата... Умопомрачение.
От ония, дето са 9.9 по скалата на Рихтер: нанася огромни щети в радиус от хиляди километри, разгражда те на милиони съставни части ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up