Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? - иронията в гласа му я подразни, но беше толкова неподготвена да го види тук, че не знаеше какво да му отговори.
- Какво – изненадана си да ме видиш в собствения ми дом?
- Да. Не очаквах. – изненадата в гласа ù бе неподправена.
- Ако не беше по халат щях да помисля, че си катастрофирала, но кой шофира по халат, по дяволите?! Влез де, заповядай! – изкриви в усмивка лицето си той. – Да не би да искаш да си ходиш вече, м?
Той направи жест на гостоприемност с ръка напред към дневната стая.
Генералът се държеше умишлено като шут и тя със съжаление отбеляза колко не отива това на стройната му осанка и красиво, но сериозно мъжко лице.
Тя го последва, поглеждайки към Ева, която стоеше с ръка на уст ...