Тъжна приказка с тъжен край
Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво, хлопки две, в кьоше изгнила паралия, връз нея столчета трикраки, копа̀ня прашна и точилка, вретено в празна детска люлка...
Осиротяла одаята, от бедност и от немотия на гурбет младите заминали. От мъка се старите споминали. Пък дворът - ялов, буренясал, асмата вейките извила, чак до земята се превила. Гнездото върху ясен кичест от полани е пусто, празно, че щъркелите като хората изгубят ли другаря свой, летят към вечния покой. И в нявга китната леха остали само две-три китки и двенки бели маргаритки да пазят спомени добри за пълни с радост, с обич дни.
© Златка Чардакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Такава е истината, предала си я с любов и чувство.
-
Да, много тъжно е за загиващите села и бащини домове... А после природата надделява и ги поглъща...
-
Много красиво и тъжно.
Миналото няма да се върне, но има процес на деурбанизация.
Поздрави! Успех! -
Мила ми, Тони, винаги намираш топли думи за мен, сякаш четеш душата ми. Благодаря, че си тук! Прегръщам те!
-
Толкова поезия има в този текст, Злати! Душата ти плаче по безвъзвратно изгубеното минало! Много болка има, но не знам дали ще се промени! Може би никога няма да се върне, но ние, и конкретно ти, ги носиш в сърцето си - тези спомени - живи и ярки, ще останат завинаги!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
