Тъжно-веселият клоун загледан във забравената празна книга.

... Няма, няма край този негов свят... няма край този негов смъртен час... Небе... а зад небето пак смеещи се клони, клони, които се впиват душата ти, пробождайки съзнанието и топлината в очите. Мъртви клони, бледи и жадни от злобата, която е попивала в тях... Изгубени следи, декор полупрозрачен и искрящо-призрачен.

 Паякът стоеше върху стената на кукления театър, а тя го гледаше право в душата, виждаше красотата в ежедневието му. Колко беше щастлив този паяк само... живееше там, в Кукления театър, сред всички онези красиво-страховити кукли, опънати на конци по стените. Величествена красота... червените, симетрично подредени столове бяха неговите легла, сцената беше неговата ежедневна стая. Тишина... а сред тишината само кукли с красиви, изящни ръце и мънички пръстчета...