Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тъмнината! – Финал.
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети Петър и Павел, да те пребият… Усетих само, че се задавям, като от силен, жесток рефлукс… започнах да кашлям, да се давя от кръвта си… Трудно! О! Колко трудно! Дишах едва, едва – задушавах се… И пак… и пак… и пак! Как боли…! Отвсякъде се стоварваха върху мен! Удари! Не знам с какво и все още не е ясно! Може би с парче от каменна статуя… От древноримските… Успях само да си помисля: “Дотук е, Боже!… Умирам!”. Безсъзнание!
Много месеци се лекувах. Спасиха ме. Стефания оказа се оказа страхотна лечителка – на отчаянието, което ме бе обзело. Тя ми повдигна духа и ме върна към живота. Но много беше изтормозена и се обвиняваше, че е виновна, задето ме накара да започна това разледване. Считаше, че и ...