ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сякаш, че пред тях не стои обикновена жена, а изпаднал от самотната Луна неиндентифициран обект. И така е всеки ден вече десетина дни. Защото го загубих, Него, моя любим, единствения и неповторимия, половинката си, която търся откакто се помня, защото чувството, че си половин човек е най-ужасното.
Такава, половин свят, както се казва, си живях ужасно самотно и безметежно дълги години, но най-после го открих и изведнъж го познах. Истинско чудо! Къде го открих ли? Във виртуалното пространство. Той, техническия прогрес, нали е затова – за да се ползваме от него и да се реем из виртуалното пространство като едни хвърчила, търсещи себе си. И както си се реех така - една половинка от жена - срещу мен видях да се рее щастието, да ми се усмихва и държи за ръка Него. Води ми го ...