ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сякаш, че пред тях не стои обикновена жена, а изпаднал от самотната Луна неиндентифициран обект. И така е всеки ден вече десетина дни. Защото го загубих, Него, моя любим, единствения и неповторимия, половинката си, която търся откакто се помня, защото чувството, че си половин човек е най-ужасното.
Такава, половин свят, както се казва, си живях ужасно самотно и безметежно дълги години, но най-после го открих и изведнъж го познах. Истинско чудо! Къде го открих ли? Във виртуалното пространство. Той, техническия прогрес, нали е затова – за да се ползваме от него и да се реем из виртуалното пространство като едни хвърчила, търсещи себе си. И както си се реех така - една половинка от жена - срещу мен видях да се рее щастието, да ми се усмихва и държи за ръка Него. Води ми го като агне на заколение. Беше малко по-различен, около него се носеше на талази една особена миризма, защото страдаше от рядко срещана болест, но аз така си го харесах - нали беше моето щастие. Беше един невероятен мъж, почти дете. Само като му хвърлих един бегъл поглед и стана чудо – позаспалия ми майчин инстинкт се събуди и аз се влюбих. Затънах, ви казвам, в тресавището на любовта като пъпчива пубертетка и сърцето ми, ахааа, да се пръсне и да се удавя в това тресавище, в което се намирах. Макар че от пръв поглед държанието не беше адекватно на възрастта му, от втория и всеки следващ поглед се убеждавах все повече в качествата му на истински мъж. Само това заболяване малко... Но си дадох сметка, че любовта иска жертви и го приех, въпреки миризмата.
Като се заформи една виртуална идилияяя, думите са бедни да ти я опиша. Аз му пиша, то срамежливо помълчи, помълчи с наведена глава и току ми пъха под носа една изкуствена китка от протрито вече от поднасянето кадифе. Защото, то горкото, я поднасяло на всички – дано да му се усмихне щастието, ама щастието все не му се усмихвало, докато не срещна мен. Аз си стиснах носа с пръсти и му се усмихнах. Уж усмивката ми красива, ама нещо стана, какво точно – не разбрах, но моето щастие изчезна. Затри се в това огромно виртуално пространство, сякаш се стопи в безкрайността, сякаш изчезна във вечността. Преобърнах го цялото нагоре с краката - напразно. Не можах да открия в кой точно сайт се завря и това си е. Имам подозрения, че може и да е в някой от ония, дето не са за описване, че то малко непросветено си пада в това отношение и му е още любопитно, но те пък не стига, че не са за описване, ами са и опасни за посещение – ай съм ги посетила, ай съм се опорочила и аз.
Търсих из сайтовете на виртуалното пространство няколко дни и нощи, и като не стигнах до никакъв резултат, реших че трябва да се обърна към органите на реда. Те са за това, нали – да всяват ред в празните пространства. И се започна едно ходене от районно в районно - вече десетина дни. Като разкажа на служителя за какво съм при него, той ме поглежда с един особен поглед и аз разбирам, че първата сентенция, която идва в главата му е “Девет дъски – осем гвоздея”, но със служебно-загрижено изражение ми казва: “Напишете жалба, госпожо, опишете лицето, което търсите и ние ще направим каквото можем. И ще Ви отговорим в срок.” Пиша жалбата с ясното съзнание, че нищо няма да направят и отивам в следващото районно. И там същото. Зная, че ако случайно направят нещо, то ще е без да искат, но съм длъжна да опитам всичко, за да го намеря – Него, моя любим, моята единствена половинка.
Затова сега пиша тук. Това не е разказ, а по скоро обява. Да не би някой, който прочете това, докато се е разхождал насам-натам из виртуалното пространство, да се се окаже, че го е срещал. Ако има такъв, нека да се смили над мен и да ми пише, защото трудно живее половин човек в неизвестност.
О Б Я В А
ТЪРСИ СЕ:
Изгубен любим във виртуалното пространство.
Име – неизвестно, но може и женско.
Възраст – около 50 -55г., но последния път като го срещнах беше на 20.
Пол – уж мъжки.
Очи – размито синьо-кафяви до черно.
Поглед – на виновен лъв, накацан от пеперуди.
Лице – маскирано.
Коса – старо сребро.
Облекло – панталони под роклята.
Зодия – охлюв.
Ръчички – немити.
Заболяване – рядко.
Памперс – пълен /поради заболяването/.
Миризма – непоносима /поради памперса/.
Патологично отклонение – садо-нарцисизъм.
Движение – въртеливо до въртоглаво /като дервиш/.
Орбита – около Луната и обратно.
Мозък – размекнат от силното слънце.
Език – грапав френско-английски.
Мечта – да изправи кривата кула в Пиза.
Желания – на необяздено жребче.
Фобии – от лозя, мотики и любов.
Любим празник – Трифон зарезан.
Същност – на синя незабравка.
Душа – пеперудена.
Съзнание – виртуално.
Съдба – греховна.
Самочувствие – на бик рекордьор.
Качество - високо.
Житейска дилема – “Брюнетка или блондинка?”
Отличителен белег – изтъркана от поднасяне китка, затъкната в памперса, която предлага на кьораво и сакато, и тежък дървен кръст на гърба.
Любими развлечения – куклен театър и цирк.
Хоби – делтапланеризъм и бънджи.
Умения – да стихоплетства, да кукловодства и да експериментира.
Срам – като на непорочна девица.
На писма и въпроси – не отговаря.
Чувство за хумор – дано да е здраво, защото последното, което искам е да го нараня, ако някога прочете това.
За последен път това необикновено същество т.е. моят вируален любим, е забелязано някъде из Централна Южна Америка, по поречието на р.Нил в Патагония.
Знам, че като прочетеш обявата и ти ще се сетиш за оная сентенция за дъските и гвоздеите, ама не ми пука, защото когато Той изчезна, осъзнах една азбучна истина: че когато човек обича някого, за него най-важно е щастието на любимия.
Затова моля, ако някой го намери, първо да го тапи-зира и после да го тами-зира в най-близкия поетичен експеримент или цирк, защото за него щастието е на сцената – в светлината на прожекторите и аплодисментите.
Единственото, което се моля Богу, е да се намери. С подути от страх вдигнати крака треперя да не се е удавил в сълзите на някоя влюбена поетеса от поетичен сайт или да не се е задушил между силикона на някоя звезда от виртуалния Млечен път ...
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Здравей Даша, имам една новина.
Видях днес твоят любим анонимен.
Бе се включил във една веселба
нали е Трифон Зарезан - ден имен.
Да точно затова говоря - имен
май се оказа че това му е името,
бе в един замък - красив, старинен
и дегустираше сам спокойно виното.
Зарезан го кръстили щото зарязва
де що срещне и види пред очите си,
винаги здраво и сериозно се порязва
и никога накрая не пести сълзите си.
Ама тъкмо да ти го доведа - изчезна
изпари се като че беше някакъв мираж.
Е съжалявам, дано била съм ти полезна
със теб съм в търсенето и ... кураж.
Поздрав и усмивка и благодаря за смеха. -
Иронията понякога е по-възприемчива като похват, отколкото директното казване. Имаш и много свежо чувство за хумор. Поздравления, Даша
-
Благодаря Калин, прав си. Персонажът не може да съществува в реалността, но явлението, изцяло виртуално, на пръв поглед изглеждащо комично, може да подведе хора и да доведе до поредица от грешки, които пък от своя да породят страдания и болка на невинни хора. Нещо като в оная песен “Аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг.» и настава една верига от недоразумения. И всичко това поради анонимността. Неприятно е, но е факт. Затова предпочетох да иронизирам.
-
Браво! Наистина си изключителна!
Такава язвителност и ирония, поднесена по толкова ненатрапчив начин... -
Май го срещнах някъде из вируталното пространство... да знаех, че го търсиш, щях да ти се обадя. Ама ти късно пускаш обявата.
-
Я какъв странен любим...
Разсмя ме за добро утро Даша
Една усмивка и за теб !
-
Всички останали също ви поздравявам. Малка е вероятността да го срещнете, но ако все пак се случи, предайте му, че му желая щастие.
-
Момко, макар че въпросът ти е в множествено число, ще ти отговоря за себе си. Аз бих си купила стари мебели, защото често те са по-стилни от новите и зная, че много момичета също ги харесват. Но когато не купувам, не влизам в магазина, за да ги подритвам, най-малкото защото нищо не са ми направили. Поздравявам те и предай поздрави на майка си – тя може би също харесва стари мебели.
-
Ти си невероятна!!!
Поздравявам те -
Я, колко бързо ми излезе късмета, момичета! В кой сайт е този смесен манастир, че да идвам и аз да се покалугерявам.
-
Браво!
Благодаря за подарените усмивка...
С риск да те разочаровам- надявам се да не го срещам
Страхотна си! -
ако го мерна - отдалече още ще ти го телепортирам
-
Хех*, Даша...направо ме разби!!!
Благодаря за усмивката - имах нужда!
Една и за теб!
-
Невероятна си!
Изкефиме тази обява...
Знаеш ли,имам чувството,че тези дни...ще ти се обади,като го прочете)
Благодаря ти...за настроението! -
Благодаря. Чакам с треперещи крака.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и за глупости разни ме задява?
От секса,малодушно,никога не бягам
и на динките й се наслаждавам...
Мечето й галя и успокоявам,
даже за миризмата му забравям!
Но ето,небивалици разни драска,
а уж за любов словата праска!?
На обяви не ще се отзовавам,
все едно че не я познавам
- куклата нежно ще си гушкам
и оханиците й,разни,ще слушкам.
Хииииииииии