Убиец в сайта
Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като събираше постоянно информация за всеки от хората, които членуваха в него. Търпението му беше втора природа, а данните полека се трупаха, докато един от всичките не привлечеше погледът му... Нямаше значение нито кой ще е, нито полът, нито възрастта - Просто преценяваше, че може да открие този човек, отиваше и ако всичко беше наред, го елиминираше. Самото убийство не бе от значение, то просто беше логичният завършек на дългият му труд...
Повечето пъти не успяваше да открие търсения човек, но и това влизаше в играта, а и така тръпката се засилваше още повече...
Сега беше влязъл в един сайт за поезия. Имитацията и импровизацията никога не му изневеряваха, така, че и тук не се учудваше, че скоро се превърна в един от най-четените автори, пък и може би наистина имаше талант... Това не го интересуваше, но знаеше едно - Отдавна не се бе забавлявал така и съжаляваше дори, че скоро ще трябва да напусне това място... Но все още имаше време - Събирането на данните и личната информация не бяха лесна работа, но неговото усърдие даваше резултат. Изборът му се беше съсредоточил върху няколко човека, но дори и накрая да убиеше друг, те просто щяха да са извадили късмет...
Тогава му хрумна една страхотна идея и той с удоволствие я осъществи. Пусна разказ под формата на криминале, в който описваше историята на един сериен убиец, избиращ жертвите си в различни сайтове... Всъщност това беше неговата история... Сега стоеше и чакаше с нетърпение пускането на творбата, а в главата му се въртеше мисълта, как ли щеше да реагира при прочитът и бъдещата му жертва... Естествено, той самият още не знаеше коя ще е тя, но това само усилваше любопитството му...
Цяла нощ не можа да мигне, като неговите очи и за миг не се откъсваха от екрана на лаптопа... И тогава дойде потвърждението, че разказът му е пуснат... Шоуто можеше да започне...
29.03.2015.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мхммм,покривам са.Ай доскив.
-
Пак заповядай 🧤🔪🌚
-
Моля!
-
Благодаря за дълбокия и задълбочен анализ на този ми разказ, Георги 🌚
-
Брееее!
-
И аз ти благодаря, че се спря тук, Ангелче.
И, споко, и той е под карантина. Но поне е свикнал да носи маска...
МЧХ
(Тази щуротия с трите букви ми хареса!)
А разказът е къс защото, едно, много труд е да пиша дълъг такъв (старовременен съм, всичко на ръка и в тетрадки...) и второ, съобразявам се с това, че не всеки би отделил примерно половин час за прочита на творба на подобно място. -
🌚
-
😊
-
Благодаря, Дени, за коментара.
Обаче не съм ядосан на никого, кокто и никого не мисля да убивам (поне засега). -
Георги, темата е актуална. Аз познавам лично подобни хора, разбира се, не убийци, и ми беше интересно.
Личи, че си ядосан на някого. Дано се помирите 😊 -
А точно такива не обичам. С чистата криминална литература приключих преди много години.
Иначе съм почитател на трилърите, хорър жанра, фентъзи, фантастика, природонаучна литература и тн, но криминалният жанр от чист вид не ми е в кръвната група.
И все пак, да, прав си, има криминален нюанс и в двете творби. Сега погледнах и от този ъгъл...
Благодаря ти отново. -
Благодаря, Николай.
Много висока оценка поставяш на творбата ми. За което, се радвам. -
Спокойно, Росилина, красотата на Поезията, победи звяра.
Пак МЧХ.
А пролетта наистина е прекрасен сезон - цъфтят цветя и дървета, идват си птичките, хората правят пролетно почистване, точат ножовете... С две думи, романтика и любов...
А човек ако не изпитва наслада от това, което прави, значи е сбъркал професията... или хобито си...
Много як коментар, дано и отговорът ми да става.
Благодаря ти 👁️🕶️💣🧤 -
Как ме е яд, че не мога да си направя пуканки и да си го чета докато се стъмни навън и проскърца вратата! Да, виждам и кога е написан - пролет: идеалното време за убийства и депресии...Сезонът пречупва уморените мозъци и лудите са неудържими. Но, по темата: гадно, реално, перверзно, възможно, осъществимо и то с наслаждение...Поздравления, Георги, но спирам да те коментирам, че знам ли...👻😅💀
-
Е, толкова е можел, пичът. Чисто пале е явно на любовния виртуален фронт...
МЧХ - Могъщ Черен... Хикс...
Също става 😜
Благодаря и на теб, адаш, за включването. -
Точно!
И няма прилики - направо може да се каже използвания ник. -
Опитът е голямо нещо, Ирина.
Мен доста пъти се опитаха да ме убият във виртуала, но засега, всеки път, неуспешно.
Е, един път почти успяха, да съм честен, но пък това ме зомбира и се върнах по-силен! -
И как няма да му ги разбия, направо ги убих! Да ме сваля с мои! 😅
МЧХ - и Много Черен Хумор става!
-
Винаги е било така, така и ще бъде, Мариана.
Да, интересно, в ония години бях там, но не съм имал проблеми с властите...
(МЧХ)*
А ти си много лоша, направо си разбила илюзиите на анонимния струва ми се, сваляч.
Мерси за присъствието, момичета.
МЧХ - малко черен хумор -
От опит го казвам
Весел ден, народе 🌞 -
Аз пък нямам нищо конкретно от тука, по принцип! 2015 въобще не съм чела тука
Но пък по онова време съм чела за сериен убиец в Щатите, който имал към 80 профила във фейса.
Припомни ми за един "профил" в един друг форум: беше започнал да ми праща стихотворения от 1-те, които съм качвала тука. Попитах го защо ми ги праща, не ми отговори, но спря. Вероятно е очаквал друга реакция. Скоро след това започна във форума да обсипва една потребителка с тях. Попитах го защо сваля колежките с мои стихотворения, като качих и скрийншот със стихотворението от тука, и той изчезна... от форума. Без да искам го "убих"
-
Пепи, за прилики не искам да говоря. Бях обещал, че ще пусна тази творба на един човек от сайта, просто си удържах на думата.
Иринче, неустоими почти, колкото... Тед Бънди...
Благодаря и на двете ви. -
Именно. И сто пъти по-неустоими....
-
Да, има ги, и често са толкова жестоки, колкото професионален убиец...
-
Приликата с лица и събития НЕ е случайна!
2015? Три пъти поздравления!!! -
Спокойна съм Иначе нямаше да пиша. Но! Темата ти е актуална. Има такива очарователни виртуални вампирчета по тези места, макар и не точно убийци, че ......Някои хора трудно се опомнят и дълго време ближат рани.
Имах честта да наблюдавам от първи ред. Потресаващо е. -
Спокойно и благодаря за коментара, Ирина.
-
"Пу, пу, да не чува Дяволът!" -каза тя и пусна емотиконче с кафенце и усмивка 😀
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря и на тебе, Костадине, за оригиналния коментар.