2 min reading
Учителят по театрално майсторство на виконта, наименован Свинченцо Дупио, беше с брада, защото не се беше бръснал, имаше зелени очи, защото така го беше родила майка му и среден ръст, защото му ставаше лошо от височини и обичаше да е по-близо до Земята, ненавиждайки всички космонавти. Пиер го мразеше, защото подозираше, че е прав в твърденията си, макар и да не му вярваше ни най-малко. Свинченцо говореше много и за всичко, а виконтът се чувстваше длъжен да го слуша рядко и вяло, защото усещането, че учителят не говори на него почти никога не го напускаше. Веднъж, докато Пиер си мислеше за злополучните марули, Дупио беше казал:
“Когато играеш една роля, за да се харесаш на публиката, тя обикновено и пет пари не дава за играта ти, но пък задължително харесва костюма на поддържащата роля, а ти, осъзнавайки го, не можеш да излезеш от образ, защото в този момент вече си решил, че непременно с тази роля трябва да бъдеш запомнен. И така играта ти продължава на сцената, на която всички сме акт ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up