Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила безспокойството, което тлееше от месеци в нея.
В миг потрепера. Извърна се рязко и прихвана косата си с ръка. Вдигна качулката на палтенцето си. Усещаше студ. Но това не беше само студът от есенния вятър, който пронизваше тялото ù, а този студ проникваше в цялото ù същество, и ù беше толкова познат. Това беше страхът от неизвестното, от това, че отново е сама, изправена пред огромното предизвикателство. Пред проблемите, които търсеха спешно решение. Отново потръпна при мисълта за това. Забърза се и се вряза в тълпата. Ситен дъжд заромоли от смрачаващото се есенно небе.
Новият ден си проправяше път сред гъстите облаци. Светлината се процеждаше едва-едва през клоните на дърветата, които се отър ...