Тишината обхванала къщата, в която бяхме настанени ни наспа бързо. Вероятно от ароматните сортове грозде или пък от искрящите пръски на виното, което тук се наливаше неспирно. Сутринта ни донесе бодрост и настроение. Приготвихме се и въпреки, че беше рано, тръгнахме за спектакълът, за който имахме билети от три месеца и нетърпението ни подтикваше екстровертно да бързаме. Очарователният трамвай №38 се движеше по график. Разположени удобно на седалките, гледахме как покрай нас минават като на монитор иглолистни и широколистни гори, лозови масиви, чиито редове бяха изтеглени като по конец, малки и по-големи пенливи поточета, бързо се изнизваха и сгради, носещи историята си от ХII до XVII век, с ярко боядисани фасади. Съзерцавайки турбулентната омайваща картина, не разбрахме кога напуснахме известното винарско селище Гринциг. Обсъждахме отминалия пред очите ни природен релеф, архитектурното наследство на къщите оживено и приятно, като дочухме, че сме стигнали до нашата спирка, за малко да ...