Управия
- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ама като вече било планирано точно тук тази култура да сеем... Опра ли се на Партийния, бял ден няма да ви-видя, че в него са и хля-хлябът, и но-ножът – страхливо запелтечи младият Пенчев.
- Пшеницата трябва да се сее преди да е хванал замръзник, а дотогава памукът няма да се е разпукнал - ти мене слушай, че съм дърт и препатил, затуй най-добре зная покрай наше село на коя почва, какво и кога става. Ни тате, ни дядо тука памук са сяли. Ще сбъркаш, момче, ако по акъла на другарите вървиш и партийни поръчения изпълняваш, ще сгрешиш и люто ще се каеш, от мене да го знаеш! – ядосано занарежда дядо Деньо, а агрономът затвори вратата и прозорците на кабинета си, че се попритесни да не стигнат до лошо ухо приказките на стареца.
Още на следващия ден целокупното население на село Напредък се захвана памук да засажда по песъчливите ниви. Всичко по плана си вървеше и за изнурителния труд, що положиха, този път кооператорите дори и стотинчиците в срок си получиха, което малко ги поучуди, че досега все жили бяха опъвали, без нищичко насреща.
Когато на прошарената есен взеха да й се досвидяват топлите милувки, агрономчето се засили сеитбата на пшеницата да стяга. Знаеше, че ако навреме семената не се сродят с рохката пръст, не ще поникнат и в следващата година селяните без хляб насъщен ще си останат. Сякаш всичко щеше по реда да си тръгне, ако селското землище не беше заето с памук, полуузрял и още неразпукнат. Изпритесни се Пенчев, денем и нощем мислеше, сън не го хващаше, оклюма, на сянка заприлича… Тогава се реши до дядо си Деньо да се допита. Старият човек го изслуша, помисли, повъртя глава и угрижено рече:
- Момче, трябва да изскубем памука и на мерата да го разперим, а на мястото му пшеницата да засеем, дорде не се е смръзнала почвата. Да се молим, дано след месец сух студ да свие, от него пъпчиците да се разпукнат, че пуха им да съберем. Завали ли, влажно ли е, тогаз го отпиши памука – значи нахалост гръб сме превивали!
- Май си прав, дядо… И аз виждам, че ако почакаме да доузрее, че сами пъпките му да се разпукнат, няма да успеем пшеницата да засадим и идната година глад ще ни мори. Този път тебе ще слушам - ни Партийния, ни Председателя на ТКЗС-то, ни плановиците, а само тебе! – с твърд глас се напери Пенчев.
На другия ден Текезесарите изскубаха памука и го нахвърляха на селската мера, подготвиха нивята и до седмица с пшеница ги засяха. Ама дълги уши имаше Партийният и скоро научи, че агрономчето през пръсти я карало и на труда на людете се подигравало. Свика той Общо събрание на ТКЗС-то, на което, заедно с Председателя, взеха да се надпреварват кой по-строго да смъмри Пенчев и за две стотинки пред селяните да го направи. Като го оплюха от главата, та чак до петите, другарите му наложиха и парично наказание – отрязаха му три заплати, че да му дойде умът в упоритата кратуна. Ако не бяха дядо Деньо и бабата му, че да поемат изхранването на момчето, за едното чудо то щеше от глад да пукне, щото от срам нямаше такива изгледи – Пенчев се радваше и чак си подсвиркваше, че успя да засее пшеницата преди замръзник да хване и тъй поне хлябът насъщен да осигури. След време здрав студ скова земята. Засмя се тогаз дядо Деньо и смигна на агрономчето:
- Бъди спокойно, момче! Бог е с тебе и ще видиш след някой ден какво чудо ще стане…
Позадържа се сухият студ, а мерата се белна, цялата покрита с пухкава памучна завивка. Баба Деньовица набързо строи старчоците от махалата и всинца започнаха памука да събират. Сума ти чували напълниха, а сетне на Председателя на ТКЗС-то ги предадоха.
За Нова година, заедно с дядо Мраз, в селото дойде и Партийният и пак Общо събрание на ТКЗС-то свика. Този път цял чувал с хвалби на главата на младия Пенчев изсипа и го награди с три месечни заплати, а Председателят на ТКЗС-то му пригласяше. Та затова и толкоз напредна село Напредък. Еее, дядо ти Деньо със закърпени потури си ходеше, а агрономчето все се ослушваше, че и стените тук уши имаха…
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ели и Галя, благодаря!
-
Прочетох няколко пъти и пак ще се върна!!! Поздрав сърдечен и благодаря!
-
Шушка и Ники, благодаря!
-
Отново завладяващо и чудесно
-
Като пишех този разказ и аз се сетих за тази приказка, Веси.
Благодаря за отзива! -
Благодаря за коментарите - във всеки от тях има нещо ценно, което подтиква към размисли и нови произведения. Христо Стоянов, благодаря за забележката. Взех я предвид и леко редактирах на някои места.
-
Де да имаше повече дядоДеньовци, ама...
-
Харесва ми как пишеш, Роси, така леко се чете....и по редовете, и между редовете! Поздрав!
-
С Поета... Поздрав, Роси!
-
Добре ги редиш,аз те слушам
-
Производството на памук замира след 1970 г.
-
Роси горещ поздрав!Няма да акцентирам на друго, освен на езуитщината и безхаберието което ни доведе до тук!
-
Така беше...но сега как е?
Поздрави, Роси! -
Истинно, ама в ето това изречение ме бодна опита ми с пшеницата:
"Знаеше, че ако навреме семената не се сродят с рохката пръст, ще останат ялови и в следващата година селяните без хляб насъщен ще се озоват." Пшеницата не губи толкова бързо кълняемост. До една година ако не се насее спада до най-много до 80%. При добро съхранение се запазва около 91-94%. И това ми говори, че на Пенчев образователния ценз хич не е на ниво. Но това в кръга на шегата. Росица, има доста истинност във Вашия разказ. Присетих се за една история на дядо от 1953г. когато и в нашето село, а то е, забележете, в Северна България, са сели памук. Брали са го ученици през октомври-ноември. Партията разбира от земеделие, толкова, колкото Юри Гагарин е разбирал от нашиване на гоблени. Благодаря за прочита. Поздрав! -
Е, имаше алени макове по нивите... но сега от бодили нищо се не вижда!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
