1.09.2011 г., 0:14 ч.

Управия 

  Проза » Разкази
1191 0 15
5 мин за четене
- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ама като вече било планирано точно тук тази култура да сеем... Опра ли се на Партийния, бял ден няма да ви-видя, че в него са и хля-хлябът, и но-ножът – страхливо запелтечи младият Пенчев.
- Пшеницата трябва да се сее преди да е хванал замръзник, а дотогава памукът няма да се е разпукнал - ти мене слушай, че съм дърт и препатил, затуй най-добре зная покрай наше село на коя почва, какво и кога става. Ни тате, ни дядо тука памук са сяли. Ще сбъркаш, момче, ако по акъла на другарите вървиш и партийни поръчения изпълняваш, ще сгрешиш и люто ще се каеш, от мене да го знаеш! – ядосано занарежда дядо Деньо, а агрономът затвори вратата и прозорците на кабинета си, че се попритесни да не стигнат до л ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??