Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, че просто се срамувах, като слушах другите деца колко често ги пердашат в къщи.
Спомням си как веднъж влязохме в кооперативния магазин, разбира се, не за да купим нещо, а само да погледаме. Продавачът беше влязъл в склада и един от нас, използвайки отсъствието му, на бърза ръка загреба шепа цигански пирони от едно сандъче и ги сложи в джоба си. Е, какво да направим ние останалите? Да предадем приятеля си? Никога! Да се изплашим и да не пъхнем в джобчетата си по няколко пирона? Срам! Така и ние взехме по няколко броя от кованите цигански пирони. След малко дойде и чичо Петър, продавачът.
“О, момчета! Как сте? Какво ви води насам?”, усмихнат ни попита той.
“А, нищо. Само искахме да погледаме. ...