8 мин за четене
Урок по честност
Баща ни винаги е избягвал да използва груба сила за нашето възпитание, въпреки че аз предпочитах да ме ошамари, отколкото да ми говори, а аз да се чудя къде да си дяна погледа от срам. Е, понякога ми е плясвал по някоя плесница когато бях малък, но това ми се случваше толкова рядко, че просто се срамувах, като слушах другите деца колко често ги пердашат в къщи.
Спомням си как веднъж влязохме в кооперативния магазин, разбира се, не за да купим нещо, а само да погледаме. Продавачът беше влязъл в склада и един от нас, използвайки отсъствието му, на бърза ръка загреба шепа цигански пирони от едно сандъче и ги сложи в джоба си. Е, какво да направим ние останалите? Да предадем приятеля си? Никога! Да се изплашим и да не пъхнем в джобчетата си по няколко пирона? Срам! Така и ние взехме по няколко броя от кованите цигански пирони. След малко дойде и чичо Петър, продавачът.
“О, момчета! Как сте? Какво ви води насам?”, усмихнат ни попита той.
“А, нищо. Само искахме да погледаме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse