България. Странджа планина. Май е. Растителността тържествува. Поляни, обляни в слънце, въздух, изпълнен с аромат на мащерка, носен на талази от свежия вятър. Бели, смеещи се облаци стоят като закачени на небето. Кукането на кукувицата ни застига непрекъснато, макар че нямаме много пари в джобовете си. Червенината на маковете е превзела полето и грабва очите. Изоставените къщи в странджанските села са като стари баби. Някои от тях едва-едва стоят изправени, а пък устойчивите стръкове червен трендафил до оградите им докосват сърцата на минувача и навяват тъга. По стълбовете огромните гнезда са посрещнали вече щърколаците, а черно-белите търпеливо стоят в тях, бдейки над яйцата си. Лястовички се срелкат и бягат от камерата ми. Само гугутките са склонни да позират, залисани в търсенето на храна. Ииии...гората! В този сезон странджанската гора е неповторима. Пременена като хубава мома, закичена с лилавите цветове на зелениката - храстът, който може да бъде видян само тук. Завладява ни! Пре ...