Dec 16, 2006, 5:08 PM

Усмихвам ти се преди да се завърна 

  Prose
1245 0 2
1 min reading
Постоях малко и дори успях веднъж, два пъти да се усмихна.
Понякога е самотно занимание да стоиш отстрани и да гледаш света.
Заченати изначално под онова дърво се вкопчваме да намерим спасението в онзи акт, довел до развитието на историята на света в библейски аспект, но той е за човеци. Не помръдва нищо в мен, така чудесно се познавам, че вярвай ми, казвам го с омерзение към себе си. Стига да си направя труда, ще го завъртя този свят, можеш да ми вярваш. Но не го искам. Не можеш да ми причиниш болка. Недосегаема съм. Не можеш да ми причиниш и любов.
Понякога се връщам назад във времето за да погледна защо точно aз.
Всичко е започнало от един януарски ден и защото те са се обичали. Януари е сакрален за мен. Зачената тогава, един ден тогава ще си ида. През януари се случват всички гадни неща в живота ми, така както през есента ми се случват всички красиви неща, защото есента е моето раждане. Тази есен пак ще се родя. При всяко мое ново раждане човешкото се завръща за малко у мен.
Ще тря ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.Маркова All rights reserved.

Random works
: ??:??