„Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на първи май!” - Христо Смирненски

                  Е, доживяхме и стигнахме и до тоя първи май! Работници, работници - колко щеш! С лопата да ги ринеш! Ама работа няма, бай Ицо-о-о, няма... И комини тук-там се намират, ама не пушат. Стърчат си като паметници на развитото социалистическо общество и толкова! Аз даже съм се качвала на един такъв 40 метров ху... бавеляк.Шефът, вечна му памет, един ден се запече и вика:

- Митке, няма само мъжете ми да се катерят по аварийните стълби. Хайде сега да те видя и тебе! Ти си ербап-момиче! Качвай се на комина и докажи, че си предана дъщеря на работническата класа  и запомни, че на шеф никога не се отказва.

- Ама,шефе,нямам панталон! Виж ме, само по пола и работна манта съм бе,шефе!Хайде да го отложим за някой друг ден когато ще си облека и панталон.

- Не-е-е!-изръмжа шефа-Или се качваш или ти режа премиалните!До три не броя!

          Бре,ами сега!Потих се,червих се и ща-не ща –качих се.Е, до последната кота не стигнах, но бая нагоре бях изкатерила  външните моряшки стълби.Площадката около комина беше почерняла от мъжко съсловие,обичащо силните усещания.Бяха пристигнали и журналисти от регионалния вестник.Получих толкова много аплодисменти и още на другия ден снимката ми-„аз на комина”- беше поместена на първа страница.След три дена мъжът ми ме напусна и подаде заявление за развод.

                Няма вече и кой да приласкава усмивката на първия май,бате Ице.Да,да,сериозно ти казвам, наистина няма.Аз да си призная никак не обичах да го приласкавам тоя първи май.Всяка година на сборното място се събирахме и се започваше една много подробна проверка на присъствуващите. Чаках партийния секретар да отбележи присъствието ми и щом колоната потеглеше, се изпарявах още в първата пресечка.И не бях само аз.Пред трибуните стигаха идейнопоклониците,които много силно вярваха в усмивката на първи май ,подмазвачите и страхливците.Ама пък какво зрелище беше само!Ленти”Най-добър в професията”,”Ударник”,знамена,портрети с образите на фюрерите,цветя и лозунги,лозунги и пак-лозунги.След това следваха другарски обяди в ресторантите или на зелени поляни извън града.Ти това не си го преживявал,бати Ице и затова дращиш там за „черен труд” и „морни роби и робини”Ама сега няма ни черен,ни бял труд.Виж,безработица,дал Госапод.В годините на соца необразованите селяни викаха на децата си:”Учи,мама,че да не работиш!”На тях им беше трудно да проумеят,че освен труд с мотика и лопата има и интелектуален труд.Те това не го зачитаха за труд.И сега всички сервитьори,пикола,камериерки и продавачки са с висше образование,а други вишисти чакат ред на трудовата борса.А на първи май се събират само бабички и деденца от БСП да си припомнят младостта.Хайде сега да не ви помрачавам празничното  настроение с тоя мой памфлет,че и агнешкото да започне да ви присяда.Ама на края ще заявя следното.Празнувайте си го тоя празник кой както му идва отвътре.Важното е да сте усмихнати,да се радвате на пролетта и ракийката обезателно да е домашна и изстудена!Хайде,честит ви празник!