Размяната
Имах сестра близначка, с която много си приличахме. Дори баща ми не можеше да ни различи. В училище обаче това беше лесно. Достатъчно бе да ме попиташ нещо по математика, а сестра ми да помолиш да пее, и беше ясно коя от двете стои пред теб. Аз не можех да пея, докато сестра ми имаше прекрасен глас и ходеше в училищния хор с удоволствие. На нея обаче не ѝ вървеше математиката. Цяло щастие беше, че майка ми и баща ми бяха помолили да не сме в един клас. Уж да не се обърквали децата. За нас това беше спасение, щом станахме по-големи. Имахме ли класно по математика, се разменяхме и аз решавах нейните задачи, но винаги допусках нарочно малки грешки, да има петица и да живее спокойно до следващото контролно. Тя ме заменяше, щом ми предстоеше изпитване по музика или трябваше да рисуваме рисунка с оценка по изобразително изкуство.
Така живеехме безгрижно до момента, в който дойде ново момче в класа на сестра ми. То пееше много хубаво и се харесваха. И аз нямаше да разбера, ако преди ...