5 min reading
На вратата се позвъни и веднага след това в антрето нахлу съседката, като почти ме помете с мощната си фигура. Това връхлитане беше нейната запазена марка, винаги беше вихрена и устремена. Но като изключим факта, че имаше навика да се появява винаги когато ù хрумне и да обсебва цялото ми внимание независимо от това с какво бях ангажирана, беше симпатяга и се разбирахме чудесно.
Понеже аз работех вкъщи, а тя не работеше изобщо, бе придобила навика да се появява почти всяка сутрин за да си пием заедно кафето, докато мъжът ù разходи кучето и ù купи любимия вестник, преди да тръгне на работа. Обикновено пристигаше с димяща кафеварка и не мръдваше, докато не разнищи на дълго и широко всички клюки от близо и далеч. Имаше много специални изисквания относно кафето и държеше лично тя да го прави. Всъщност това бе едно от малкото неща, което тя лично правеше. За повечето останали се грижеше мъжът ù – добродушен дебеланко, който безропотно поемаше почти целия товар на брачното съвместно съществув ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up