На вратата се позвъни и веднага след това в антрето нахлу съседката, като почти ме помете с мощната си фигура. Това връхлитане беше нейната запазена марка, винаги беше вихрена и устремена. Но като изключим факта, че имаше навика да се появява винаги когато ù хрумне и да обсебва цялото ми внимание независимо от това с какво бях ангажирана, беше симпатяга и се разбирахме чудесно.
Понеже аз работех вкъщи, а тя не работеше изобщо, бе придобила навика да се появява почти всяка сутрин за да си пием заедно кафето, докато мъжът ù разходи кучето и ù купи любимия вестник, преди да тръгне на работа. Обикновено пристигаше с димяща кафеварка и не мръдваше, докато не разнищи на дълго и широко всички клюки от близо и далеч. Имаше много специални изисквания относно кафето и държеше лично тя да го прави. Всъщност това бе едно от малкото неща, което тя лично правеше. За повечето останали се грижеше мъжът ù – добродушен дебеланко, който безропотно поемаше почти целия товар на брачното съвместно съществув ...