Jan 4, 2008, 10:15 AM
Утро
Надявам се враните наистина да не са това, което са, защото иначе хората биха били много красиви и животът щеше да е много хубав. Голям черен гарван на жицата ме зарадва в студеното утро. Черна котка мина ми пътя.
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, загубих ли моята святост през моята ярост, до моята яркост, с която блестя... Русе - град на мъртви, град на ангели може би... Светите млади хора с погледи объркани, от екрана гледат ме. Души, изпълнени с недоволство от сивата реалност, толкова несбъднати мечти, замислени, залутани в някаква изгубена духовност. Ще ставаме ли като другите или ще останем в нашата невинност, завинаги държавата на Козирога, с поколение, удавено в море?
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, загубих ли моята святост през моята ярост, до моята яркост, с която блестя... Русе - град на мъртви, град на ангели може би... Светите млади хора с погледи объркани, от екрана гледат ме. Души, изпълнени с недоволство от сивата реалност, толкова несбъднати мечти, замислени, залутани в някаква изгубена духовност. Ще ставаме ли като другите или ще останем в нашата невинност, завинаги държавата на Козирога, с поколение, удавено в море?
© Стършел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Размислите ти за живота, за България, за самия теб ми допаднаха много. Само не мога да разбера първото изречение. Защо хората биха били по-красиви от гарваните и как можеш да сравняваш две неща които имат собствена несравнима красота?
-
Уау...страшно ми харесва как пишеш...
" загубих ли моята святост през моята ярост, до моята яркост, с която блестя...:
"Ще ставаме ли като другите или ще останем в нашата невинност"
Наистина!Нямам думи!Никакви!Само чета.Пак и пак и пак...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
