waver (Стършел)
5 0
4 ene 2008, 10:15

Утро 

  Prosa
641 0 2
Надявам се враните наистина да не са това, което са, защото иначе хората биха били много красиви и животът щеше да е много хубав. Голям черен гарван на жицата ме зарадва в студеното утро. Черна котка мина ми пътя.
Виждам красиви момичета, не ги заговарям, чувствам се суперзвезда, някои ме зяпат, загубих ли моята святост през моята ярост, до моята яркост, с която блестя... Русе - град на мъртви, град на ангели може би... Светите млади хора с погледи объркани, от екрана гледат ме. Души, изпълнени с недоволство от сивата реалност, толкова несбъднати мечти, замислени, залутани в някаква изгубена духовност. Ще ставаме ли като другите или ще останем в нашата невинност, завинаги държавата на Козирога, с поколение, удавено в море?

© Стършел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Размислите ти за живота, за България, за самия теб ми допаднаха много. Само не мога да разбера първото изречение. Защо хората биха били по-красиви от гарваните и как можеш да сравняваш две неща които имат собствена несравнима красота?
  • Уау...страшно ми харесва как пишеш...

    " загубих ли моята святост през моята ярост, до моята яркост, с която блестя...:

    "Ще ставаме ли като другите или ще останем в нашата невинност"

    Наистина!Нямам думи!Никакви!Само чета.Пак и пак и пак...
Propuestas
: ??:??