Розата е най-красивото и най-греховно цвете от целия ареал цветя на земята.
Както всяка пролет и тази разцъфна.
Но розата, която цъфти в близост до училище, е различна. Тя е запазила спомени за много любов, много въздишки и притихнали погледи в далечния хоризонт, където свършва планината.
Пътят ми до това място, до храма на мъдростта и младостта минава покрай тази роза.
Ето че и днес имам ФВС и както винаги подранявам много... Въпреки че е пролет, сутрините са все още студени и зимата напомня за себе си. Явно пред мен се задава онази поредна тъжна розова история.
- Добро утро, Дарко !
- Добро да бъде.
- Добро утро, Далия !
- Добро. - и тази утрин Дарко ходеше заедно със своя несбъднат блян, с поредния юмрук, който удряше сърцето му. Той бе болен... Болен от любов, а тя единствения лек, който ще го излекува. А Далия мечтаеше друг...
- Хей, искаш ли нещо от магазина ? - попита ме Дал.
- Не, благодаря!
- Ами добре, тогава ще се видим след 15 мин. отново. ...