- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето име?- усмихна се Елена с крайчето на устните си.
- Траян.
- Приятно ми е, Елена- жената протегна изящната си ръка и посочи мястото до себе си- Седнете. Значи вие сте художникът, за когото Мария постоянно ми говори. Тя ли ви изпрати тук?
- Не съм я виждал от години- погледът на мъжа помръкна.
- Шегувате ли се? Значи ви се обади, така ли?- звънкият смях се извиси над шарените корони на дърветата- Снощи след представлението се отбихме в кафе „Паризиен“. Дълго ми разказва за вас и вашите картини. Ако не я познавах така добре и ако не знаех колко много обича съпруга си, щях да си помисля, че е влюбена във вас. Кога ви се обади?
- Преди много, много време- гласът беше тих и напрегнат.
- Имате чувств ...