В ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР
Пепи тъкмо беше напуснал дома за сираци. Седеше на пейката пред пицарията и се чудеше какво ще прави оттук нататък, къде ще отиде, с какво ще се занимава... Току що беше навършил осемнадесет години и кипеше от енергия.
В този момент видя, че към него приближава жената, която всеки ден надвечер идваше да си купи пица. Зряла, с дълга, черна коса, добре оформен женствен ханш, който леко полюшваше с бавната си походка. Очите му се спряха на гърдите ù, които смело се повдигаха нагоре и сякаш я водеха по пътя. Дълбокото ù деколте ги разкриваше почти наполовина и Пепи леко се надигна, сякаш искаше да надзърне в него. Това движение накара жената леко да се усмихне:
- Здравей, младеж, как си днес?
- Добре съм – смутено отвърна той, защото не очакваше, че тя ще го заговори. - Днес вече напуснах Дома и сега съм свободен да ходя, където си поискам.
- А вечерял ли си? - продължаваше да стои пред него и да му се усмихва красивата дама.
- Амии... - измънка Пепи.
- Добре, разбрах – ...