В ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР
Пепи тъкмо беше напуснал дома за сираци. Седеше на пейката пред пицарията и се чудеше какво ще прави оттук нататък, къде ще отиде, с какво ще се занимава... Току що беше навършил осемнадесет години и кипеше от енергия.
В този момент видя, че към него приближава жената, която всеки ден надвечер идваше да си купи пица. Зряла, с дълга, черна коса, добре оформен женствен ханш, който леко полюшваше с бавната си походка. Очите му се спряха на гърдите ù, които смело се повдигаха нагоре и сякаш я водеха по пътя. Дълбокото ù деколте ги разкриваше почти наполовина и Пепи леко се надигна, сякаш искаше да надзърне в него. Това движение накара жената леко да се усмихне:
- Здравей, младеж, как си днес?
- Добре съм – смутено отвърна той, защото не очакваше, че тя ще го заговори. - Днес вече напуснах Дома и сега съм свободен да ходя, където си поискам.
- А вечерял ли си? - продължаваше да стои пред него и да му се усмихва красивата дама.
- Амии... - измънка Пепи.
- Добре, разбрах – жената се обърна към гишенцето и поиска три пици.
- А къде ще спиш довечера? - продължаваше с въпросите красавицата, като го гледаше в очите и му се усмихваше чаровно.
- Не знам – толкова искрено отговори момчето, че жената веднага отсече:
- Тръгваме, идваш с мен! Аз съм Лили – подаде ръката си тя.
- Пепи – тихо каза той и стисна леко ръката ù.
Погледа я няколко секунди, невярвайки на ушите си. ТЯ го кани при себе си. О, небеса! Той неведнъж беше мечтал за този момент и сега сякаш се парализира. Не можеше да помръдне.
- Хайде, да вървим – нежно и упорито повтори жената и тръгна.
Пепи веднага грабна раницата си, която стоеше до него на пейката и хукна да я настигне. А тя вървеше спокойно, с бавната си, танцова походка. Божествена, красива... Пепи просто летеше от щастие.
След няколко минути пристигнаха в нейния апартамент, където тя живееше сама.
- Ето, там е кухнята. Докато се нахраниш, аз ще си взема душ и после ще те настаним.
Пепи беше изгладнял много, веднага седна на масата и лакомо започна да яде пиците – двете бяха за него. След малко чу, че водата в банята спря да тече. Той започна да гълта едрите парчета пица, за да може по-скоро да отиде при Нея.
Глътна последното парче, изми ръцете и устата си и отиде в хола. Там нямаше никой.
Тогава Пепи надзърна през вратата на спалнята, която беше оставена леко отворена. И я видя.
Лили беше легнала по диагонал на голямото, двойно легло със затворени очи. Но не беше се облякла, а само се беше покрила с голямата хавлиена кърпа, бяла като покривката на леглото. Черната ù коса беше разпиляна около лицето ù. Кърпата не можеше да покрие тялото на Лили открай докрай, защото беше тясна. И отстрани се виждаше част от бедрото ù, нежната извивка на задните ù части, гърба и гърдите ù. Пепи стоеше изправен до леглото и гледаше като хипнотизиран тази прекрасна картина.
- Не стой прав, седни до мен – нежно каза Лили и леко отвори очи.
Пепи приседна плахо на ръба на леглото. Продължаваше да гледа с жадни очи налятото тяло на тази зряла жена и попиваше с поглед всяка гънка и извивка от него. Не знаеше какво да прави и стоеше с ръце, отпуснати върху коленете.
Лили много бавно смъкна кърпата надолу и откри гърдите си. А те бяха пълни, твърди, със светли ареоли и малки, нежни зрънца. Хвана дланите на Пепи и ги постави върху тях. Той спря да диша. Не вярваше, че това му се случва. Но в следващия момент усети как две ръце хванаха главата му и я сложиха между двете ù гърди. Сърцето му щеше да се пръсне от вълнение. Усещаше как неговата мъжественост се надига и това го объркваше още повече.
Лили махна кърпата от себе си и откри цялото си тяло. Пепи видя нежното пъпче, гладкия корем и там, между стиснатите ù бедра едно нежно хълмче... Обърна се към гърдите ù, жадно налапа зърното на едната и започна да смуче лакомо. Беше му толкова хубаво, че той просто спря да мисли.
След малко Лили изохка и започна да разтваря бедрата си, като го галеше по главата, обрасла с гъста и къдрава коса, дълга до раменете му. Започна леко да го натиска надолу, към корема си. Още по-надолу... Пепи усети с устните си мекотата на кожата в горния край на бедрата ù.
В този момент се чу звън. После пак ... И пак.
Беше алармата на телефона му.
© Вили Димитрова Всички права запазени