1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, който бе чула последно в деня на смъртта й.
– В гората скита страшно създание, мила моя Аничка. Обещай ми никога да не стъпваш там сама!
Думите се забиха като пирон в главата й.
– Да, бабо. – смутолеви шест годишната Деана в едно от първите лета на гости при баба си. Същото й отговори и в деня, преди да си отиде. И дълги години бе спазила обещанието към нея. Докато един ден съмнението се прокрадна в нея като змия и не реши, че баба й може да е грешала.
2 част – В гората
С приближаването си към гората, коремът й се сви. Страхът пропи с пот по кожата й. От неподвижните дървета я побиха тръпки. Лек вятър се зададе откъм гората, сякаш опитващ се да я спре, да размисли.
– Всичко е наред. – повтори ...