3 min reading
Ще се опитам, днес да ви разкажа, какво се случи с мен веднъж на плажа, с една красива, бяла африканка - в едно горещо лято, в Казабланка:
Денят бе топъл, ясно бе небето. Зарязах си във Шератон момето, и тръгнах по крайбрежната алея, да пийна две уискита на кея. Вървях по тротоара двеста метра под палми и смокинови дървета, и тъкмо да завия към океана, една девойка погледа ми хвана. Тя бе досущ - Мадона натъкмена - с карирана поличка над колена, с каубойска шапка, с кожени ботуши и с щръкнали под блузката й круши. Естествено… аз в нея се загледах, забравих да си ближа сладоледа, започнах да я следвам по петите, а щом се приближихме до стените на стара, неизмазана постройка, застанах пред перфектната девойка, понечих… със слова да я докосна, и… тутакси си минах на въпроса: “Защо в това прекрасно синьо лято, тя ходи с тази шапка на главата, наместо да лежи по гръб на плажа, пък аз с Нивеа кротко да я мажа”.
Девойката погледна изумено към моите чорапи във зелено, към късите ми жълти панта ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up