Лето 2050 - то е. В центъра на европейска столица, под голям чадър с рекламни надписи на Кока - Кола, отпивам блажено от чашата с кафе малки глътки. На съседната маса, също под голям чадър с надписите на Кока - Кола, седят двама българи и също отпиват от чашите си кафе. Единият е отдавна аклиматизиран и натурализиран в европейската столица, другият е от службата за българите в чужбина. Срещата им е случайна. След клишето за времето, натурализираният българин пита:
- Как вървят работите при Вас?
- Много добре! - отговаря отговорникът за българите в чужбина. На българите във Виена открихме училище, читалище, но тъй като общността се увеличава непрестанно, ще трябва да помислим за още едно училище. Българите в Чикаго имат училище, читалище, на скоро им открихме още една църква. На българите в Бесарабия изпратихме два контйнера с книги, учебници, помагала. На българите в Германия...
- Чакай малко! - прекъсва го натурализираният българин. - А какво направихте за българите в България?
- В България, приятелю, вече няма българи!?
- Ужас! Как е възможно да допуснете това? И това ми било българи! - възмутен извиках аз към тях.
Събудих се облян от пот. До мен любимото ми внуче, събудено от моя вик, ме гледаше очудено. През отворения прозорец се чуваше гласа на жена ми, която, през оградата на двора, обменяше информация за поредната клюка с любопитната ни съседка.
© Никола Яндов All rights reserved.