В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах
и продължавам да го правя,
но когато се почувствам сам, като разкъсана кошута в дивата пустиня,
се нуждая от магия чародейна, от неземната ти сила.
Трябва да захраня извора на младостта.
Искам да живея в този свят, да усетя земните блага!
Знам, че улицата на мечтите пълна със самотници е.
Може би вървя по нея със копнеещо сърце?! ...