3 мин за четене
В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах
и продължавам да го правя,
но когато се почувствам сам, като разкъсана кошута в дивата пустиня,
се нуждая от магия чародейна, от неземната ти сила.
Трябва да захраня извора на младостта.
Искам да живея в този свят, да усетя земните блага!
Знам, че улицата на мечтите пълна със самотници е.
Може би вървя по нея със копнеещо сърце?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация