Разказът е идейно продължение на "От 6 без 10 до 12 без 5".
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми се прибира не защото практикувам тумо йога или съм извратен мазохист, а просто защото се явявам късно преодкрил вкусовете си младеж на средна възраст. Вероятно безработен от сутринта, предпочитам да си прекарам времето в безцелно седене и пушене, отколкото в излишни главоболия и гюрултия. Получих няколко заплашителни есемеса от началството, но за твърдо скъсване на отношенията още не е ставало дума. Нищо и утре е ден. Mежду другото съм приключил и резервната кутия цигари, призвана да ме топли в мразовития вход, който нищо чудно да е развъдник освен на плъхове, но и на дълбокопещерни прилепи. Май че кибиченето е време да бъде прекратено, а за трудовите отношения… дано почакат още някой ден. Н ...