В очите на мрака
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен, тялото и умът му имаха нужда от почивка. Не беше спал от повече от четиридесет и осем часа. Но още не я беше видял! След десет минути тя щеше да се прибере от вечерните си лекции и той щеше да я види. Можеше да изчака толкова. Щеше да я види за съвсем малко, но какво от това? Само тези кратки мигове на едностранната им среща му носеха удоволствие и спокойствие. Можеше да почака десет минути, за да получи кратките проблясъци истински живот, които тя му даряваше само с присъствието си. После щеше да поспи.
Тя влезе в стаята си в отсрещния на неговия блок. Той я видя как отваря вратата, как пристъпва уверено в топлия мрак на спалнята си, как пали нощната лампа. Съблича пуловера си, а после и ...