Намаляха, хептен малко останаха кръчмите. Истинските – ония, в крайните квартали, в забутаните улички, полуосветени от далечна улична лампа, с мигащи крушки из задимените помещения. Където ходенето до тоалетната е подвиг – по-голям от пресичането на Саргасово море пешком. Пък и малцина рискуват да газят там – я каква улица се е ширнала отпред. Още повече, че лютата домашна пукница не гони към изворите на Амазонка – натам тичат само бираджии, а такива в почтената изпаднала кръчма хич не са на почит. Ако, разбира се, не ги набият още при поръчката…
Кръчмата е място за монолог между няколко човека поне. Всеки си има проблеми, теми, стилистика, структура на речта. И всеки уважава другите. Затова никой никого не прекъсва: „Ама я чуй…“ Защото в кръчмата всеки има право на свободно слово и му го предоствят. Може, говори си… Докато падне под масата и запецне там…
Което рядко става – в кръчмата аматьори не ходят. Камо ли да излизат от там. За кръчмата трябва препоръка от опитен посетител. Или б ...