Докосване...
Галя ръката ти с върха на пръстите си и това е моментът, в който сетивата ми се изострят. Преплитам пръстите си с твоите и всичко в мен се наелектризира. Отпускам глава назад, затварям очи, прехапвам устни и чувствата ми експлодират...
Студ...
Студ и мрак обгърнаха душата ми. Опитах се да превърна дъжда в слънце, но теб те нямаше вече и това беше някак си непосилна за мен задача...
"Защо ми е слънце щом ти няма да вървиш редом с мен и да потъвам в топлината на ръцете ти?!"
Оставих дъжда да се сипе наоколо... "Чадъри!", изкрещях, "Вашите изобретатели са страхливци!!"...
Стоях там с часове, буквално насред нищото.
Стоях със затворени очи и само дъждът знаеше, че плача. Само той беше свидетел на катарзисите, които бушуваха в душата ми... И някъде там, насред нищото, под дъжда, рухнах... Озовах се толкова бързо на земята (по - бързо отколкото съм се влюбвала дори), че дори и емоциите ми не разбраха какво се случи, и просто се пръснаха по паважа заедно със сърцето ми...
"Сърце, ...