Sep 25, 2016, 8:49 AM

Васил и Николина - продължение 

  Prose » Narratives
784 0 0
4 min reading
В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроението , при последната им среща.
Седнаха, домакините сервираха обещаната риба, салата, наляха чашите с вино, казаха наздраве и се заприказваха. За топлото време, европейското, за сериалите. Кумичката покани Албена да види новото й хоби – каренца и украси, плетени на една кука. Двете се качиха горе, а мъжете си напълниха чашите и се спогледаха.
- Марине, Албена каза ли ти, защо Николина бе изпаднала в това състояние?
- Не. Каза , че това си е тяхна женска тайна и изобщо не сподели, както и да я подпитвах.
- А твоята , какво каза за разговора – сподели ли нещо.?
- И при мен, както и при тебе – пълно мълчание. Но от тогава, нещата, като че ли малко се промениха. Да си призная, мислих доста върху ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Петков All rights reserved.

Random works
: ??:??