В събота, към пет и половина, кумовете звъннаха на дворната врата. Посрещна ги домакинът, усмихнат, ведър – както си го знаеха. Покани ги да влязат, заведе ги до шатрата и отиде за прибори. През това време се появи и стопанката на дома. И тя ведра, спокойна. Нямаше и помен от поведението и настроението , при последната им среща.
Седнаха, домакините сервираха обещаната риба, салата, наляха чашите с вино, казаха наздраве и се заприказваха. За топлото време, европейското, за сериалите. Кумичката покани Албена да види новото й хоби – каренца и украси, плетени на една кука. Двете се качиха горе, а мъжете си напълниха чашите и се спогледаха.
- Марине, Албена каза ли ти, защо Николина бе изпаднала в това състояние?
- Не. Каза , че това си е тяхна женска тайна и изобщо не сподели, както и да я подпитвах.
- А твоята , какво каза за разговора – сподели ли нещо.?
- И при мен, както и при тебе – пълно мълчание. Но от тогава, нещата, като че ли малко се промениха. Да си призная, мислих доста върху ...