О, неразгадани, любими мои лебеди,
прикриващи своята очарователна красота!
Вечерта е вече при вас и ви гали нежно по белите шии.
Насекомите умират тази вечер под тихата мелодия
на среднощната песен.
Светулките неуморно блестят сякаш чиста мисъл,
обвита в пашкул, се опитва да избяга от света.
Кралят каза да почакам.
Склонът се спускал надоло и било опасно.
Изчаках.
Затворих очи.
Щурчето, видяло спуснатите ми клепачи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up