22 нояб. 2007 г., 10:56
О, неразгадани, любими мои лебеди,
прикриващи своята очарователна красота!
Вечерта е вече при вас и ви гали нежно по белите шии.
Насекомите умират тази вечер под тихата мелодия
на среднощната песен.
Светулките неуморно блестят сякаш чиста мисъл,
обвита в пашкул, се опитва да избяга от света.
Кралят каза да почакам.
Склонът се спускал надоло и било опасно.
Изчаках.
Затворих очи.
Щурчето, видяло спуснатите ми клепачи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация