Писмо в бутилка
***
Здравей, любов моя.
„Пиша ти тези редове в часовете, в които се предполага, че трябва да спя, а така трудно е да се спи без теб, че само часовниковите стрелки се опитват да догонят безсънието ми…”
Опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня момента, в който спря дъха ми за първи път.
Почакай, ето го - първо бяха очите ти, които се запечатаха в съзнанието ми. Ужасно топли очи, които знаех, че не са сини, но в един определен момент се превърнаха в море, небе и изобщо... Всичко. После усмивката и гласът ти, а след тях абсолютно всяка една частичка от теб.
Представях си моментите, в които бяхме заедно и се изслушвахме, както и онези, в които сме далече, и си липсваме... Представях си гласа ти; как те прегръщам и целувам повече, и как ти казвам, че те обичам с цялата си душа. Представях си как заспиваш до мен и как спирам времето само, за да бъдеш моя още малко...
И когато стигнах до момента, в който си казах, че искам да бъдеш смисъла в моя безсмислен живот; ...