Писмо в бутилка
***
    Здравей, любов моя.
    „Пиша ти тези редове в часовете, в които се предполага, че трябва да спя, а така трудно е да се спи без теб, че само часовниковите стрелки се опитват да догонят безсънието ми…”
    Опитвам се да се върна назад във времето и да си спомня момента, в който спря дъха ми за първи път.
    Почакай, ето го - първо бяха очите ти, които се запечатаха в съзнанието ми. Ужасно топли очи, които знаех, че не са сини, но в един определен момент се превърнаха в море, небе и изобщо... Всичко. После усмивката и гласът ти, а след тях абсолютно всяка една частичка от теб.
    Представях си моментите, в които бяхме заедно и се изслушвахме, както и онези, в които сме далече, и си липсваме... Представях си гласа ти; как те прегръщам и целувам повече, и как ти казвам, че те обичам с цялата си душа. Представях си как заспиваш до мен и как спирам времето само, за да бъдеш моя още малко...
    И когато стигнах до момента, в който си казах, че искам да бъдеш смисъла в моя безсмислен живот; че искам да бъдеш част от моите дни и нощи; че искам вечер да заспивам до теб и сутрин пак до теб да се будя; че искам да виждам бъдещето си в твоите очи и да се опитам да направя живота ти поне малко по - красив тогава разбрах, че вече те обичам.
    Ти направи живота ми по - красив и тогава осъзнах, че още повече те обичам… Непонятно за мен как, но беше факт.
    И ето ни, известно време след това, ти си цялата моя и аз съм толкова много твоя, и нищо от това не се е променило - все още обичам да се връщам във времето и да си спомням всеки момент, в който си спирала, и в който продължаваш да спираш дъха ми. Все още обичам да потъвам в ужасно топлите ти очи. Все още обичам усмивката и гласа ти. Все още копнея за моментите, които си отделяме. Тези, в които съм до теб и ти си до мен, и се изслушваме, както и тези, в които сме далече, и си липсваме...
    Думите бягат...
    „Разбягват се подобно на звезди в друга вселена, а след като се разпръснаха в равномерните удари на сърцето ми, се събраха отново в най - чувственото и трогателно „Обичам те”! Безкрайно. Непрестанно. Като за последно…”
    Нали така започнахме?
    Но нека се върна съвсем в началото, малка моя, защото за нашата любовна история не трябва да се спестява нито ред, нито дума…